Пламен Данаилов за Фрог: Има рискове ако се гласува един популистки бюджет, какъвто е този за 2023-та год.
Това изясни в изявление за ФрогНюз икономистът Пламен Данаилов.
Ето цялото изявление:
Господин Данаилов, през вчерашния ден финансовият министър от служебния кабинет Росица Велкова предложи удължение на Бюджет 2022-ра. Крие ли клопки това предложение?
Тук първо е добре да си дадем отговор на един въпрос. Да, законопроектът за държавния бюджет е единственият, който се внася единствено от Министерския съвет. Удължаването на бюджета от своя страна също значи отново някакъв законопроект, който би трябвало да бъде импортиран. Разбирам концепцията на финансовия министър да не се позволява без ясно болшинство бюджетът да бъде прекрояван, тъй като има възможност да се окаже избирателен и в него да залегнат популистки хрумвания. Това е вярно.
Но вкарването на закон, който да удължи бюджета, или не вкарването му, също крие своите опасности. Даже и някакъв закон да бъде входиран в Народно събрание, това значи, че законодателната власт, в лицето на депутатите, отново ще могат да вкарват оферти за изменение.
Разбирам настояването на служебния финансов министър и ще ви обясня за какво.
Сумата, която би трябвало да се изтегли като външен дълг е към 16 мрд. лв.. В рамките на идващите три години, когато се входира бюджет, се дава прогноза, прави се една 3-годишна стратегия. С такива темпове външният дълг на България ще се удвои. В момента пазарите на дълг са извънредно обезпокоени по отношение на общата обстановка, заради което изискват доста по-висока цена. Цената на дълга е лихвата.
Виждаме, че последните проценти, които бяха достигнати, последната цена на българския дълг мина 5.5%. Това стават едни доста съществени лихвени заплащания в милиарди левове единствено за година. Всичко това се дължи на една недомислена политика, влияеща се от приемане на популистки решения.
Това са и рисковете, които се крият в случай че сега се гласоподава един подобен популистки бюджет. Точно заради тази причина разбирам за какво финансовият министър не желае да вкарва предлагането на Министерския съвет. Бюджетът да може да бъде прекрояван по този начин, че да удовлетворява едни или други предизборни обещания на обособените партии.
Какво следва да се случи, в случай че фактически бъде продължен бюджет 2022?
Тук, за жалост огромният проблем е инфлацията, защото тя от една страна е формирана като вътрешни фактори. От това, че се водеше една не добра фискална политика, от позиция отново на високи разноски. От друга страна, тя несъмнено е и привнесена. Ако да кажем резултатът на надутите разноски (като хонорари, пенсии) ще има мъртвило и ще се изчерпи, то казусът с външните задължения продължава.
За съпоставяне, ще дам образец с Федералния запас и за какво са значими за нас българите решенията, които взима. Федералният запас още веднъж усили лихвата, всички индикации са, че ще усили лихвата. Това значи, че доларът още ще се ускори, ще стане по-скъп по отношение на еврото. Това, за жалост води до инфлация. Всички търговски сътрудници на Европейски Съюз, работят с долари. Двата най-големи търговски колегата на Европейски Съюз, Съединени американски щати и Китай работят с долари.
Това значи, че Европа ще внася по-скъп $. Да, несъмнено това може да направи нашето прелестно българско вино по конкурентоспособно за изнасяне, тъй като една бутилка българско вино в долари ще бъде по-евтина, само че това няма доста да ни избави. И за това казусът с инфлацията най-вероятно ще продължи. Какво значи това? Това значи, че с един лев ще купуваме все по-малко неща в магазина. Неминуемо това ще сътвори обществено напрежение и измежду всички работещи.
Трябва да имаме поради, че не дребна част от работещите хора са в бюджетния бранш, било то държавен или общински. Когато техните заплати не се усилват, сигурно ще се сътвори напрежение. Другата огромна група, която разчита на плановете на бюджета, са пенсионерите, които в България са над 2 млн. Техните пенсии, ще зависят от Народно събрание, по какъв начин ще бъдат увеличени.
Виждате ли предизборно говорене в апелите за нарастване на обществените помощи? Може ли бюджетът въобще да понесе нещо такова?
Трябва да има промяна в цялата социално-осигурителна сфера. За страдание пенсионният модел в България беше много сгрешен и преработен последните години. За една огромна част от хората се губи тласъкът да се обезпечават, тъй като междинната и минималната пенсия от ден на ден се приближават.
Трябваше да се направи по този начин, че пенсията да зависи от приноса на всеки един от пенсионната система, а всичко останало да бъде изнесено като обществено подкрепяне. Това към момента може да бъде направено. Това значи да имаме действителна система за обществено подкрепяне, която да разполага с задоволително средства. Но пенсионният модел би трябвало да бъде поправен, тъй като хората би трябвало да бъдат подтикнати да се самоосигуряват. В момента с тези популистки решения тласъкът по-скоро се убива.
Това, че сме във Валутния ръб пази ли ни от рецесията, за която се приказва в Европа?
Валутният ръб сигурно има автоматизирана стабилизираща функционалност, която сигурно защищава България от това да влезе в безотговорно харчене. Най-малко държавното управление не може да си го разреши, тъй като не може да печата пари. За всяко харчене, ще би трябвало да се обръща към външен пазар или вътрешния пазар. Както сега виждаме, това става все по-трудно. Т.е. взимането на пари на заем, става все по-трудно.
В това отношение Валутният ръб много пази България да не влезе в дългова и тежко-инфлационна серпантина. И мога да ви убедя, че сигурно през последните 25 години, тази институция работи безотказно и добре.
изявление на Констанца Илиева
Ето цялото изявление:
Господин Данаилов, през вчерашния ден финансовият министър от служебния кабинет Росица Велкова предложи удължение на Бюджет 2022-ра. Крие ли клопки това предложение?
Тук първо е добре да си дадем отговор на един въпрос. Да, законопроектът за държавния бюджет е единственият, който се внася единствено от Министерския съвет. Удължаването на бюджета от своя страна също значи отново някакъв законопроект, който би трябвало да бъде импортиран. Разбирам концепцията на финансовия министър да не се позволява без ясно болшинство бюджетът да бъде прекрояван, тъй като има възможност да се окаже избирателен и в него да залегнат популистки хрумвания. Това е вярно.
Но вкарването на закон, който да удължи бюджета, или не вкарването му, също крие своите опасности. Даже и някакъв закон да бъде входиран в Народно събрание, това значи, че законодателната власт, в лицето на депутатите, отново ще могат да вкарват оферти за изменение.
Разбирам настояването на служебния финансов министър и ще ви обясня за какво.
Сумата, която би трябвало да се изтегли като външен дълг е към 16 мрд. лв.. В рамките на идващите три години, когато се входира бюджет, се дава прогноза, прави се една 3-годишна стратегия. С такива темпове външният дълг на България ще се удвои. В момента пазарите на дълг са извънредно обезпокоени по отношение на общата обстановка, заради което изискват доста по-висока цена. Цената на дълга е лихвата.
Виждаме, че последните проценти, които бяха достигнати, последната цена на българския дълг мина 5.5%. Това стават едни доста съществени лихвени заплащания в милиарди левове единствено за година. Всичко това се дължи на една недомислена политика, влияеща се от приемане на популистки решения.
Това са и рисковете, които се крият в случай че сега се гласоподава един подобен популистки бюджет. Точно заради тази причина разбирам за какво финансовият министър не желае да вкарва предлагането на Министерския съвет. Бюджетът да може да бъде прекрояван по този начин, че да удовлетворява едни или други предизборни обещания на обособените партии.
Какво следва да се случи, в случай че фактически бъде продължен бюджет 2022?
Тук, за жалост огромният проблем е инфлацията, защото тя от една страна е формирана като вътрешни фактори. От това, че се водеше една не добра фискална политика, от позиция отново на високи разноски. От друга страна, тя несъмнено е и привнесена. Ако да кажем резултатът на надутите разноски (като хонорари, пенсии) ще има мъртвило и ще се изчерпи, то казусът с външните задължения продължава.
За съпоставяне, ще дам образец с Федералния запас и за какво са значими за нас българите решенията, които взима. Федералният запас още веднъж усили лихвата, всички индикации са, че ще усили лихвата. Това значи, че доларът още ще се ускори, ще стане по-скъп по отношение на еврото. Това, за жалост води до инфлация. Всички търговски сътрудници на Европейски Съюз, работят с долари. Двата най-големи търговски колегата на Европейски Съюз, Съединени американски щати и Китай работят с долари.
Това значи, че Европа ще внася по-скъп $. Да, несъмнено това може да направи нашето прелестно българско вино по конкурентоспособно за изнасяне, тъй като една бутилка българско вино в долари ще бъде по-евтина, само че това няма доста да ни избави. И за това казусът с инфлацията най-вероятно ще продължи. Какво значи това? Това значи, че с един лев ще купуваме все по-малко неща в магазина. Неминуемо това ще сътвори обществено напрежение и измежду всички работещи.
Трябва да имаме поради, че не дребна част от работещите хора са в бюджетния бранш, било то държавен или общински. Когато техните заплати не се усилват, сигурно ще се сътвори напрежение. Другата огромна група, която разчита на плановете на бюджета, са пенсионерите, които в България са над 2 млн. Техните пенсии, ще зависят от Народно събрание, по какъв начин ще бъдат увеличени.
Виждате ли предизборно говорене в апелите за нарастване на обществените помощи? Може ли бюджетът въобще да понесе нещо такова?
Трябва да има промяна в цялата социално-осигурителна сфера. За страдание пенсионният модел в България беше много сгрешен и преработен последните години. За една огромна част от хората се губи тласъкът да се обезпечават, тъй като междинната и минималната пенсия от ден на ден се приближават.
Трябваше да се направи по този начин, че пенсията да зависи от приноса на всеки един от пенсионната система, а всичко останало да бъде изнесено като обществено подкрепяне. Това към момента може да бъде направено. Това значи да имаме действителна система за обществено подкрепяне, която да разполага с задоволително средства. Но пенсионният модел би трябвало да бъде поправен, тъй като хората би трябвало да бъдат подтикнати да се самоосигуряват. В момента с тези популистки решения тласъкът по-скоро се убива.
Това, че сме във Валутния ръб пази ли ни от рецесията, за която се приказва в Европа?
Валутният ръб сигурно има автоматизирана стабилизираща функционалност, която сигурно защищава България от това да влезе в безотговорно харчене. Най-малко държавното управление не може да си го разреши, тъй като не може да печата пари. За всяко харчене, ще би трябвало да се обръща към външен пазар или вътрешния пазар. Както сега виждаме, това става все по-трудно. Т.е. взимането на пари на заем, става все по-трудно.
В това отношение Валутният ръб много пази България да не влезе в дългова и тежко-инфлационна серпантина. И мога да ви убедя, че сигурно през последните 25 години, тази институция работи безотказно и добре.
изявление на Констанца Илиева
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ